През 1707 година парламентите на Англия и Шотландия едновременно приемат укази, с които се саморазпускат и създават един обединен парламент, за събирането на който определят Уестминстър. Така Англия и Шотландия са обединени в кралство Великобритания, просъществувало до 1801. То е създадено като политически съюз между Кралство Шотландия и Кралство Англия (което включва Уелс).

Договорът за съюз от 1706 на английски: Treaty of Union (ратифициран с Акт за уния през 1707 г.), постановява единно, обединено кралство, обхващащо целия остров Великобритания и заобикалящите го малки острови. Той не включва Ирландия, която остава извън съюза, но е подчинена на новосъздадената британска корона. Новото кралство се подчинява на един парламент и едно правителство, разположени в Уестминстър.

Съставните кралства преди това вече са имали един и същ монарх (лична уния) от управлението на Джеймс I, който през 1603 г. след смъртта на кралица Елизабет I, става едновременно крал на Шотландия и Англия.

Плахи опити да се създаде общ парламент са правени и по-рано, но за пръв път историческите обстоятелства се стичат така, че и в двете страни се появява мощна обществена поддръжка в полза на обединението.

Според една от версията, шотландците искат английските пари, а англичаните смятат веднъж и завинаги да направят така, че шотландците да не се опитват да избират свой крал.

Съществува и (доста спорно) мнение на историци, че към съюз с Англия шотландците прибягват след неудачният опит да създадат собствена колония в залива Дариен, на територията на днешна Панама – т.нар. проект “Нова Каледония”.

На 14 юли 1698 година шотландците изпращат в Панама пет кораба с преселници и намерението да създадат колония, която да служи като продоволствен пункт за търговия със страните от Югоизточна Азия.

Шотландската търговска компания събира огромната сума от 400 000 фунта, което се равнява приблизително на една пета от стойността на всички тогавашни активи на страната.

Бъдещите колонисти не вземат под внимание две неща. Първо, климатът в Панама, който е коренно различен от този на шотландските земи с техните езера, гори, поля и реки. И второ, че английските колонии – дали за да не подразнят за пореден път Испания, или пък по някакви други съображения – решават да не окажат на новите колонизатори никаква помощ. От 1200 човека, поели към залива Дариен, у дома успяват да се завърнат по-малко от една четвърт.

За капак, съобщението за неуспеха на първите колонизатори пристига в Шотландия след като към Южна Америка е изпратена втора група шотландци.

И така, загубили една пета от стойността на страната си, шотландците ужасно се нуждаят от парите на постоянно забогатяващата Англия. Разбира се, меркантилният подход не се харесва на всички.

Финансовата страна на обединението

По цял свят шотоландците празнуват рождния ден на Робърт Бърнс с пищността на национален празник

Няколко десетилетия след обединението на двете страни националният поет на Шотландия Робърт Бърнс пише:

В безчет войни не съумяха

да ни сломят. Предател

продаде бащината стряха

за кървав куп от злато.

Английската стомана в бран

сразихме с дух и вяра,

но жълтия метал презрян

ни купи на пазара.

Разбира се, Бърнс винаги е гледал с романтика и непримиримост на живота, но в общи линии съответства на фактите. От Лондон в Единбург са изпратени десетки хиляди фунта стерлинги, за да се покрият възможните загуби на шотландските парламентаристи от обединението и да им се гарантира изплащането на пожизнени ренти.

Освен това шотландците след обединението получават достъп до пазарите в английските колонии, което помага на страната да се съвземе след катастрофата в залива Дариен.

И не мислете, че мирът настъпва веднага. Шотландците въстават и през 1715 година, и през 1745 година. Постепенно двата народа действително се обединяват и много шотландци дават своя неоценим принос за разцвета на Британската империя.