На 26 март президентът на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че 14 страни-членки на ЕС са взели решение да изгонят руски дипломати във връзка с отравянето на бившия разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Туск допълни още, че не са изключени и други санкции. Защо Туск направи изявлението е тайна. Той може да говори от името на 28 държави на ЕС, но не отговаря за двустранните отношения на всяка отделна страна.

Със своето изявление бившият министър-председател на Полша създаде впечатление, че става въпрос за решение на ЕС. От страна на Туск това беше не просто дипломатически пропуск, той направи сериозна стратегическа грешка. Това пише в свой анализ германското издание Die Welt.

Според германската медия това е най-малкият проблем.

По-късно половината от страните от ЕС не подкрепиха решението за изпращането на руските дипломати.

Съмнения в НАТО

През изминалата седмица високопоставени стратези от НАТО изразиха съмнение, че зад нападението в Солсбъри стои русото правителство. Вероятно след взетото на 26 март решение за изгонването отговорът на този въпрос е станал по-ясен. Ако Путин действително е отговорен за случилото се, значи той е успял да раздели ЕС и да разпали спор между европейците за това как да се отнасят с Русия. Това винаги е била негова стратегическа цел. Разколът, от гледна точка на КГБ, е отслабване.

Всички страни, които изгониха руски дипломати, в това число Германия, Полша и Италия, разбират мярката, като "знак на солидарност с Великобритания". Това може да се разглежда като голям успех за британския премиер Тереза Мей. Но как ще реагират тези страни, ако подобно нападение се повтори? Какво ще стане, ако това се случи отново, когато Великобритания вече не е член на ЕС? Колко натиск трябва да се окаже на Москва и колко диалог е необходим? Тези въпроси отдавна вълнуват ЕС и НАТО. Вашингтон гони 60 дипломати, ЕС още толкова. Този акт не може да се нарече иначе, освен символичен. Това дори не е ухапване от комар и няма да спре Москва, ако ѝ хрумне да инициира нови отравяния.

Страните, които гонят дипломатите, разбират това. Но те са искали да направят нещо в знак на солидарност. Засега не е ясно дали акцията ще донесе повече ползи или загуби. Москва може да се възползва от нея като повод за продължаване на деструктивната си политика в Сирия, Либия или Иран, т.е. именно там, където страни като Германия, Италия или САЩ имат ясно формулирани интереси.

 Русия говори за провокация

Германското правителство и другите страни, изгонили дипломати, не поясняват защо действат така бързо. Защо не са изчакали резултатите от изследванията на независимите международни експерти от Организацията за забрана на химическите оръжия – поне за да бъде позицията им по-малко уязвима? Сега може да се очаква "огледално" отзоваване на същия брой европейски и американски дипломати от Русия. Но вероятно на Русия това ще ѝ се стори малко. От друга страна, относително неголемият брой на изгонените дипломати говори за това, че за разлика от американците, европейците искат да се ограничат с умерена реакция. По четирима изгонени от Германия и Полша – не е краят на света. Москва със злорадство отбелязва, че половината от страните-членки на ЕС са се отказали от каквато и да било реакция.

Москва търси конфликт със САЩ

Изгонването на дипломатите се случи в деня на траур в Русия заради трагедията в Кемерово. Разбирайки за пожара, европейците биха могли да изберат по-подходящо време за акцията. Сега Москва има повод да представи реакцията на САЩ и европейците като безсърдечна провокация. И много руснаци ще я възприемат именно по този начин. Вероятно Путин ще се опита да откъсне такива страни като Австрия, Гърция и България, които се отказаха да гонят дипломати, от общия европейски фронт, като им направи привлекателни икономически предложения. Колкото по-примамливи бъдат предложенията, толкова по-трудно ще бъде на политическото им ръководство, намиращо се под натиска на промишлеността и профсъюзите, да се откажа. Ясно е, че драмата около шпионина Скрипал е далеч от края си.