Великобритания се включва в битката за влияние на Балканите. Западът се бори срещу Русия в битката за влияние на Балканите. Но макар Европейският съюз да е подновил интереса си към региона, последната офанзива е водена от Великобритания, пише в свой анализ изданието Politico, цитирано от агенция "Фокус". Седем години след затварянето си в Белград,
BBC отново отвориха службата си за сръбски език, стартираха уебсайт и започнаха партньорство с местните медии. Този ход е част от една по-широка тиха борба за власт на Балканите, особено в Сърбия, където проруски медии фабрикуват фалшиви новини - като скорошен пример е подкрепяният от Кремъл "Спутник", който пише, че НАТО се готви да проведе военни учения в Босна и Херцеговина, използвайки обеднен уран. BBC също ще се изправи срещу националните медии, много от които имат малко или никакво критично отношение към правителството на Александър Вучич.
"Медийният пазар и общата ситуация станаха много по-трудни" в Сърбия, казва Артьом Лис, регионален редактор на BBC World Service за Европа. "Смятаме, че има търсене на това, което BBC предлага навсякъде другаде - точна и балансирана информация". Връщането на медията в Сърбия се случва, когато Западът се фокусира към Балканите, притеснен, че Русия, Китай, Турция и страните от Персийския залив, които също се стремят да увеличат влиянието си в региона през последните години, биха могли да променят баланса между съперничещите си сили на югоизточния фланг на континента.
ЕС стартира нова стратегия за Западните Балкани миналия месец и каза, че Сърбия и нейната съседка Черна гора могат да се присъединят към блока до 2025 г. Целта на Вучич е да вкара Сърбия в ЕС и той стартира политики, които спечелиха похвали от Брюксел. Но той поддържа и тесни връзки с Русия, традиционен съюзник на Белград, а критиците във Великобритания и в чужбина го обвиняват в авторитарно управление. Докато той говори положително за присъединяването към ЕС на Сърбия, много от неговите министри говорят ревностно срещу Запада. Руските инвестиции в Сърбия са само малка част в сравнение с инвестициите на ЕС в страната под различни форми. Но тези действия помагат на Москва да поддържа силно присъствие и влияние върху общественото мнение.
Повече от 100 сръбски организации насърчават приятелските отношения с Русия, според проучване от 2016 г. на Центъра за евроатлантически проучвания - базиран в Белград мозъчен тръст. Сред тях са осем уеб портала, шест руски и 16 местни про-Кремълълски новинарски източници Но предизвикателствата пред BBC и другите, които поставят себе си на предната линия в усилията да предоставят безпристрастни новини идват не само от Русия, но и от самата Сърбия. Анализаторите отбелязаха рязък спад в свободата на медиите в страната. Според наблюдателите от Freedom House, тя е намаляла значително от 2011 г. насам, като най-стръмният спад е след 2014 г., когато Александър Вучич стана премиер (той бе избран за президент миналата година - бел. ред.). Правителството на Вучич отрича, че ограничава свободата на медиите. Но Вучич атакува и критични медии, като нарича някои "измет" и непрекъснато описва журналистите в една разследваща организация като "лъжци".
Дори при управлението на диктатора Слободан Милошевич по време на балканските войни през 1990-те години, някои яростно независими медии процъфтяваха. „Радио Б92“, което излъчва в Белград, информационната агенция „Бета“ и телевизионната станция „Студио Б“ успяваха да запазят дистанция от режима. Но напоследък влиянието им намалява поради спорната приватизация, автоцензурата и зависимостта от правителствени агенции за приходите от реклама, каза Снежана Миливоевич, професор по журналистика в Белградския университет. Вместо това, големи екипи като правителствената телевизия „ТВ Пинк“ и „TV Happy“ се фокусират върху леките новини и развлеченията. "Независимите медии оцеляха по време диктатурата, но няма да оцелеят по време на демокрацията. Това е ловен сезон за независими мислители", казва Миливоевич.
"Демокрацията е сериозно застрашена". Останалите независими гласове са подложени на опетняване онлайн и в проправителствените таблоиди. След като базираната в Белград НПО - Център за изследване на прозрачността и достоверността публикува доклад, в който посочва, че партията на Вучич се появи четири пъти по-често от опозицията по „ТВ Пинк“ преди местните избори в Белград на 4 март, журналистката Тамара Скроза е наречена "враг на държавата" по държавния телевизионен канал. Сръбският медиен регулатор получи над 300 жалби по този повод, но заключи, че „ТВ Пинк“ не е нарушила никакви стандарти. "Тази реторика е опасна и идва от върховете на управлението", заявява Миливоевич. Едно изследване, публикувано през февруари от Балканската мрежа за разследващи репортажи, водеща регионална журналистика НПО, установи, че 70 процента от репортажите на сръбските журналисти се осъществяват под натиск от властите, като този натиск произтича предимно от изпълнителната власт.
Стеван Дойчинович, главен редактор на Мрежата за разкриване на престъпността и корупцията, независим местен разследващ център, заяви, че основните сръбски медии представляват по-голяма опасност за свободата на словото от руските такива. "По-голямата част от фалшивите новини идват от основните медии и правителството. Да, някои идват от Русия, но те са второстепенни фалшиви новини", казва той. "Това е буквално катастрофа: те насърчават престъпниците и военнопрестъпниците и правят пропаганда за правителството". Дойчинович и неговата организация са подложени на продължителна клеветническа кампания от проправителствени таблоиди, нейните журналисти са били следени и апартамента на един от тях е бил обект на една зловещо нахлуване, при което нищо не е било откраднато.
Медиите, които следват проправителствена и проруска линия, имат прост отговор на своите критици - те дават на обществеността това, което иска. Драган Вучичевич, собственикът и главен редактор на водещия таблоид „Informer“, е съгласен да подкрепя Вучич и по-тесни връзки с Русия. Портретите на Путин висят в кабинета и конферентната зала. Но, казва той, тези възгледи също така носят и печалба.
"Аз съм бизнесмен. Ежедневният ни тираж е 120 000, така че вече сме най-продаваният таблоид в Сърбия. Когато поставих календари на Путин, продадохме 250 000", казва той. "Ако бях сложи Катрин Аштън или Юнкер в календара, аз не мисля, че щях да продада дори и 12 копия", посочва той през смях, споменавайки бившия ръководител на външната политика на ЕС и настоящият председател на Европейската комисия. „Всички вестници имат мнение. Винаги знаеш кого ще подкрепи The New York Times преди изборите. И нашата редакционна политика е ясна от първия ден:
"ЕС е неуспешен проект, който се разпада", каза Вучичевич. Той защитава атаките на Informer срещу гласове като този на Дойчинович, когото таблоида му нарича чуждестранен агент и садомазохист . Той казва, че Дойчинович е публична личност, а обществеността има право да разбере, като прави препратки към Уотъргейт и новият филм "Вестник на властта" за "Washington post" и "Досиетата от Пентагона". "Дойчинович не е шофьор на автобус. Той се представя за върховния морален съдник в Сърбия", каза Вучичевич. За критиците Informer е единственият, който дава присъди - и не по добрия начин. В отговор на критиките на Вучич към други медии, американският посланикът в Сърбия Кейл Скот заявява миналата година, че "Informer е обикновена измет".
"Медиите трябва да се основават на факти и в Informer не виждам никакви факти", казва той. Съветникът на Вучич пo медийните въпроси Сузана Василиевич казва, че много медийни организации, които се представят за независими се ръководят от стари противници на президента на страната. "Сега те използват медийното си влияние, за да атакуват сегашната правителствена и държавна политика", казва тя в имейл. Според нея такива издания често споменават, че Вучич е бил министър на информацията на Милошевич, но това е „най-глупавото нещо, което могат да направят. Тъй като е много лесно да обясним, че това беше преди 20 години, при различни обстоятелства“.
Самият Вучич вече е заявил, че не определя новия играч на сръбския медиен пазар като безпристрастен. "Пускат BBC в Сърбия. Всичко това е добре, Сърбия е свободна страна. Британците имат право да плащат за това", казва той в интервю от два часа и половина на телевизия" Pink "през декември. Но добавя: "Сръбският народ трябва да знае, за да разбере, че тази информация не е обективна, а е в интерес на едно кралство".
