На 14-ти април 1916-та година е първият ден в България по нововъведения Григориански календар. Той се въвежда за да замени използвания дотогава Юлиански, който е бил доста неточен и е натрупал 13 дни разлика с астрономическите дати.

Ето царския указ с който се извършва промяната:

Указа за въвеждане на Григорианския календар

След въвеждането на новия календар следва всички дати от стария да бъдат приравнени. Корекцията е различна за различните години. Въвеждането на григорианския календар започва през 1582-ра година в няколко държави и тогава корекцията е била от 10 дни. През следващите векове се натрупва по един допълнителен ден разлика, като последните дати от стария календар вече трябва да се коригират с по 13 дни.

При въвеждането на Григорианския календар датите се именуват по нов стил, докато старите дати - стар стил. 31 март 1916 г. се следва от 14-ти април 1916 г.

Това обаче не значи, че липсват дни от календара. След преминаването към новия стил 31-ви март става 13-ти април. Това ще рече, че родените на тази дата ще празнуват рождения си ден точно след една година на 13-ти април и т.н. Също така и обнародването на указа на 21-ви март съответства на 3-ти април нов стил.

Ето още един пример. Според общоприетото схващане прожекцията на първият български филм “Българан е галант” се е състояла на 13 януари 1915 г. стар стил Това съответства на 26 януари 1915 г. нов стил и следва на тази дата да се отбелязва годишнината.

Изчисляването на датите преди 29 февруари 1900 г. става с корекция от 12 дни. По Григорианския календар няма дата 29 февруари 1900 г. защото годината не е високосна. И така съответствието е 28 януари става 12 март, 29 януари става 13 март, 1 март - 14 март.

И така датите между 29 февруари 1800 и 28 февруари 1900 г включително се коригират с 12 дни, датите между 29 февруари 1700 и 28 февруари 1800 г включително се коригират с 11 дни, а датите преди 28 февруари 1600 г включително се коригират с 1о дни.

Например обесването на Васил Левски е записано по стар стил на 6 февруари. Като добавим 12 дни получаваме 18 февруари по нов стил. Грешно през годините е била изчислявана корекция от 13 дни и често годишнината се отбелязва на 19-ти.

За да стане по-ясно каква е логиката на стария стил се го обясня и по следния начин. По това време в Османската империя все още се е използвал стария календар. По него обесването е извършено на 6 февруари и така е отбелязано в месните архиви. Но в същия този ден в Париж и Виена, където отдавна е бил въведен Григорианския календар, е било 18 февруари. Т.е. календарите са показвали 12 дни разлика но 6-ти по стар стил и 18 по нов стил е един и същи ден в различните държави.

Пример с още важни дати:

Избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г по стар стил се пада на 2 май (12 дни поправка) .

Санстефански мирен договор е подписан на 19 февруари стар стил което съответства на 3 март по нов стил (12 дни поправка).