21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г.

Целта на този празник е да популяризира писането на поезия, публикуването й и четенето й пред публика по света. Презумпцията е, че поезията е “за всеки жив читател и за всеки жив поет”.

Дори да не сте опитвали никога до сега да пишете поезия днес е денят – не защото е избран за световен ден, а защото може да бъде вашият ден. Ако опитате може да откриете, че именно този ден ще видите изход от тунела на проблемите, защото когато човек пише, особено поезия, има възможността да погледне на света от друга перспектива, да си направи една самотерапия на чувствата, да си изясни къде е, какво чувства и какво би искал от себе си и живота. Да открие истинската си ценност и смисъл в живота.

Досега са ни втълпявали, че писането е само за богоизбрани и това е вярно, защото всеки е избран от Бога – всеки има право да твори, всеки има право на мнение, което открито да изрази. Всеки има право да открие красивото в света и в себе си, всеки има правото и задължението да направи света и себе си по-красиви и по-добри. Затова пишете днес – излейте себе си в лист хартия. Ако щадите природата може да пренаредите света и през клавиатурата. Оставете мислите ви да бягат по листа, оставете чувствата ви да шарят по клавишите и няма начин да не откриете, че има живот и отвъд купчината неизмити чинии, отвъд забележките на навъсения шеф, отвъд проблемите, а това е паралелният свят на изкуството.

Колко освежаващо е да се потопяваме по-често в него, колко по-извисяващо. Пишейки ние ставаме по-добри, защото думите имат невероятна сила да изцеляват, да възраждат и да изграждат.