"Не можахме да обикнем Бурса. През цялото време мислехме само за България, макар че бяхме брутално изгонени. Затова като чухме за 10-ти ноември, веднага стегнахме багажа и тръгнахме към демокрацията", разказва 70-годишният Нури Фейзуллах, пенсиониран учител от Момчилград. Семейството му е прекарало едва няколко месеца в Турция. То е едно от първите завърнали се обратно в родината. Навремето на границата имало и посрещачи от ДС, разказва Фейзуллах. Но те съдействали за превоза само на своите хора - на доносниците.
През 1978 Нури Фейзуллах дръзнал да търси сметка от Тодор Живков за смененото име на родното му село Кабиле, записано вече като Светлен. Три дни по-късно бил арестуван от ДС в Кърджали. "Още тогава предчувствах, че върху нашето малцинство ще бъде оказан натиск, несправедливостите ставаха все по-сериозни", разказва той. Когато успял да си купи парцел в южния български град, Фейзуллах нарекъл шеговито района "Сабра и Шатила". Четири дни по-късно отново го привикали в ДС. На разпита негов състудент го предупредил да не си отваря устата, защото никой нямало да го спаси. "Тогава изтръпнах. Беше 1980 и пак се замислих какво ли ни готвят, щом ми искат обяснения за казани думи. В началото на декември 1984 ме уволниха от работа поради непригодност, а в края на месеца започна кошмарът на т.нар. възродителен процес", спомня си пенсионираният учител.
Перипетиите на Нури Фейзуллах нямат край. Той и съпругата му, детска учителка, са били осъдени на принудителен тежък физически труд. Пет пъти е призоваван на съдебно дело заради това, че е купил "Лада", конфискувана после за нуждите на МВР в Стара Загора. В края на май 1989 получава заповед незабавно да напусне страната със семейството си.
Новите къщи и носталгията
"Не можеш да заспиш, умът ти е в България. Заспиш ли - сънуваш селото, баирите, насън ти мирише на Родопите, криле да имаш само и да полетиш обратно! Камъкът си тежи на мястото, парите не топлят", спомня си Шефкет от село Боровица. В Турция е бил шофьор на камион на голяма фабрика, живял е сам в Истанбул и карал автобуси до бивша Югославия и Русия, печелел добре. "Но тук е друго, селският човек си иска въздуха и зелените хълмове", казва той и сочи планината отсреща, в която се завърнал преди пет години.
В ардинското село Брезен още разказват историята на 91-годишния Исмаил Хаджимурат, който през 2001 се завърнал, за да дочака края на живота си на родна земя. Съпругата му починала тъкмо преди да поемат с бежанския поток към Турция през лятото на 1989 година и той заминал с децата си. Там обаче самотата го смачкала - нямало с кого да поговори, не можел да се разхожда, а мисълта за село не му давала мира. И се върнал, за да дочака кончината си.
Кметът на община Черноочене Айдън Осман твърди, че през всичките години е имало такъв процес. "Масовото завръщане обаче започна, след като множество нашенци в Турция се пенсионираха, а там това става още на 45-годишна възраст. Те живеят в българските си жилища почти целогодишно, 9-10 месеца са тук, стегнаха имотите си, обработват ниви и градини. А това е инвестиция в общината", посочва кметът.
Сред завърналите се има и много млади хора, които по време на "голямата екскурзия" са били деца. Община Черноочене е вероятно най-слабо засегнатата от изселването - към 1989 населението е наброявало около 15 000 души. Но пък в този район е регистрирано и най-интензивното завръщане, сега по постоянен адрес жителите са 16 500. Преди шест години едно младо семейство окончателно се е установило в Черноочене и е основало фирма за дограма, която вече изпълнява поръчки и от други съседни региони. Друго пък се заело с животновъдство, има ферма с 30 крави.
Голяма част от завърналите се хора се захващат със земеделие - обработват наследствените си ниви, наемат и общински земи. "Друг е въздухът тук, други са хората и отношенията. В Турция бяхме самотници, празниците ни се отбелязваха само в семейството, а тук цялото село се събира заедно. Тепърва хората ще проумеят плюсовете и уюта на малкото населено място, но носталгията остава на първо място", казва Меджнун, който също се е завърнал преди няколко години.
В последно време все повече стават изселниците, искащи промяна на статута на земеделските земи с цел строителство на нови къщи и кооперации. През последните години в кметството всяка седмица пристигат писма от правосъдното министерство. Те касаят изселници или потомците им от междудържавните спогодби, последната от които е от 1978 година. Те искат документи за временно пребиваване в родните си селища или в градовете и селата на покойните си родители и по закон имат право на такова в срок от 3 години. В кметството в Черноочене има средно около 30-40 подобни случая годишно.
Младите искат двойно гражданство
В началото на февруари 2018 ДПС внесе законопроект с идеята да се създаде ускорен ред за възстановяване на българското гражданство, касаещ особено много изселниците от 1950-те и 1970-те години, установили се в Турция по силата на двустранните спогодби. Този пореден опит приключи с парламентарно фиаско за авторите му, макар те да смятаха, че законопроектът ще хармонизира българското законодателство с европейските стандарти и няма да има дискриминация по национален или етнически произход.
Дни по-късно действащата в Турция програма за електронно правителство отвори нова опция, с която имигрантите могат да разследват родословното си дърво. Потомци на заселниците от Европа се надигнаха да кандидатстват за двойно гражданство. Най-активни са потомците на изселниците от България, които някои български кръгове определят като нежелани пришълци.
Източник: Дойче Веле
