Когато бях в VII-и клас, едно момче от VIII-и се самоуби. Цялото училище разбра за това. Беше се обесил. И за това знаехме. Знаехме и причината. Беше гей и наскоро беше разкрил това пред баща си. Момчето беше споделило на своя приятелка, че нещата не са минали гладко. Не минаваха много гладко и в училище. Имаше подигравки за това, че е такъв, какъвто е. Не от всички, само от онези, които не разбираха, че да се подиграваш на някого, защото е гей, е също толкова абсурдно, като да се подиграваш на друг, че е със сини очи или има кестенява коса.

Факт е, че нещата за последните 15 години са се променили доста. Поне видимо. За това, че хомосексуалността не е болест, не се говори отдавна; за това, че ЛГБТ хората не са позьори – също. Само че говоренето и мисленето са две различни неща и това си личи от изследвания, проведени сред деца в гимназиална възраст, които са гей или бисексуални.

Наскоро стана ясно, че в Америка, където еднополовите бракове са разрешени сред по-голямата част от населението, подрастващите с нетрадиционна сексуална ориентация са изложени на много по-високи нива насилие, училищен тормоз и опасност от самоубийства, в сравнение с хетеросексуалните си връстници.

Ето част от резултатите от допитване:

- Някога били ли сте сексуално насилвани? 17,8% от ЛГБТ тийнейджърите отговарят положително, в сравнение с 5,4% от хетеросексуалните;

- Били ли сте тормозени в рамките на училището? 34,2% от ЛГБТ учениците казват „да”, 18.8% от хетеросексуалните им връстници са изпитвали същото;

- Някога пропускали ли сте училище, защото ви е било страх да сте там или сте се чувствали несигурни по пътя към училище? 12,5% от ЛГБТ подрастващите дават утвърдителен отговор, при хетеросексуалните деца процентът е 4,6;

- Някога чувствали ли сте се тъжен/а или в безизходица? 60,4% от попитаните ЛГБТ ученици са били в такова състояние, при останалите резултатът е 26,4%;

Вижте още на страниците на Новите родители.