На 30 януари 1856 година в Свищов е открито първото българско читалище.По този начин се поставя начало на читалищната дейност в България. Читалището е учредено в дома на възрожденеца Димитър Начович. Другите учредители са учителите Емануил Васкидович и Георги Владикин и търговецът Христаки Филчов. Наред с инициаторите, на събранието присъстват още около 40 разпалени родолюбци. На самобитното и уникално читалищно дело те завещават не само духовните си и нравствени сили, но и щедри парични дарения в името на благородното начинание.

Емануил Васкидович дарява 800 книги, Димитър Начович прибавя 3 000 златни гроша, Христаки Филчов – 1 500, а Георги Владикин – 300.

Основателите определят следната програма на читалището:

Да се създаде градска библиотека;

Да се събират стари ръкописи на пергамент и хартия;

Да се подкрепят способни младежи да добият по-високо образование в чужбина;

Да се подпомагат български книжовници да печатат свои трудове и преводи.

Днешното читалище ‘Еленка и Кирил Аврамови’ е и първото, в което се създава музейна сбирка, отново през 1856 г. Днес библиотеката при читалището е един от символите на гр. Свищов. Със своя над 101-хиляден фонд тя е част от културната памет на града. Гордост за библиотеката е книжното богатство, което се съхранява в нея. В книгохранилището й се пазят 12 ръкописа и над 600 старопечатни книги.

През годините фондът на библиотеката се обогатява с уникални старославянски печатни книги и ръкописи, откриват се  широки простори за една просветна, благотворителна, библиотечна, театрална и стопанска дейност, продължила години наред и намерила приемници в лицето на новосъздадените в града “ученолюбиви дружества”.