Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Животът зад граница бил песен? Да, ама доста неща мъчат гурбетчиите ни

Споделете кои са вашите с нас!

Публикувана: 18 Oct 2017 15:03
Обновена: 23 Nov 2024 12:46
Прочетена: 1980
Животът зад граница бил песен? Да, ама доста неща мъчат гурбетчиите ни

С какво се сблъскват емигрантите ни, за да запазят връзката с България? Отговорът дава мащабно проучване на българските общности зад граница. Екип от Института за етнология и фолклористика към БАН работи по проекта 3 години. Изследователите са обиколили 80 точки в Западна Европа и САЩ.

Проучването, според БАН, е най-мащабното правено досега – учените са били в 17 страни и са се срещнали с представители на над 300 български неделни училища, културни институти, дружества и асоциации.

Основните проблеми, набелязани от изследователите са липсата на добре адаптирани учебни програми и учебници за българските неделни училища и липсата на финансиране за ранно езиково обучение, недостатъчната грижа за духовните ни лица в чужбина, липсата на учебни пособия, посветени на традиционните обичаи.

През април в испанския град Гандия повече от 600 любители на народните ни танци и песни се включиха във фолклорен фестивал.

„Важно е да сменим стереотипа за българските мигранти в чужбина, който обикновено е негативен. Те обикновено са представени като избягали, родоотстъпници, изтекли мозъци. На мен ми се иска да се види как българските общности в чужбина имат много жив културен живот”, заяви гл. асистент д-р Лина Гергова.

Екипът изследователи се среща със стотици представители на българските общности зад граница. Разговарят за дейностите, които организират, но и за проблемите.

„На много места се прави това, което може, но има какво да се желае, особено за устройването на свещениците – те са на самотек, спасяват се със собствени усилия. Представяте си случай, в който един свещеникът трябва да работи като строител, за да се издържа себе си и семейството”, каза доц. д-р Владимир Пенчев.

Другият често споделян проблем – много родители не учат децата си на родния език, а държавата подпомага обучението едва след 5-годишна възраст.

Затова и изследователите имат конкретни предложения към държавата за промени и политики за запазване на българските общности.

Всеки, който иска да научи повече за културата и живота на сънародниците ни зад граница, може да посети изложбата с артефакти в Етнографския музей.

Източник: bTV

Назад