Мнение, публикувано в bgnes.bg
Правителството на британския премиер Тереза Мей започна в Брюксел преговори по същество за напускане на Европейския съюз (ЕС), въпреки че никой в Британия все още не е наясно какъв изход всъщност страната търси. С правителството на Мей в безпорядък и кабинетът й разтърсван от размирици и обърканост заради Брекзит, в някои области дори има нарастваща вяра, че страната би могла и най-вероятно трябва да остане в ЕС. Доскоро дори споменаването на такава възможност беше политическо и социално табу. Поддръжниците на кампанията "Излизане", спечелили референдума срещу ЕС с 52% срещу до 48% през юни 2016 г., заплашваха повечето от останалите в страната, за да повярват, че "волята на народа" трябва да бъде спазена и че няма да бъдат толерирани никакво несъгласие или отклонение. Сега няколко политици започват открито да говорят за възможността за разтоварването на Брекзит - включително популярния сър Винс Кейбъл, новият лидер на малката проевропейска либералдемократическа партия, и изключително непопулярния бивш министър-председател лейбъристът Тони Блеър. Започнаха да излизат статии, задаващи въпроса дали има някакъв шанс Великобритания да остане в ЕС, и във в. „Файненшъл таймс“ коментаторът Гордън Рахман написа:“Кампанията за спиране на Брекзит набира скорост“.
Също тази седмица 65 водещи фигури от Шотландия в писмо до вестниците призоваха страната „да помисли отново“ за решението от референдума. Проаучвания на общественото мнение не показват окончателна промяна в позициите на обществото, макар че може да бъдат усетени поривите на вятъра, ако се погледнат правилните числа. Например в три анкети в YouGov през юни тези, които казват, че Великобритания прави грешка с излизането си от ЕС за първи път надминаха като брой тези, които казват че това е правилно – макар и с малката преднина от 45 към 44%. Други експерти по-веясно виждат постоянната, макар и лека, промяна в настроенията в обществото след референдума. Преди около година Мей бързо нахлу на „Даунинг стрийт“10, обявявайки „Брекзит означава Брекзит“, лозунг, предназначен да покаже твърдата решителност за прилагане на резултатите от референдума каквото и да значи това. В нова проява на твърдост през януари тя сътвори още един боен вик „Да няма сделка е по-добре от лоша сделка“, а през март надлежно информира Брюксел за намерението на Великобритания да напусне след две години. Тогава всичко свърши. Може би глупаво, но за 8 юни Мей обяви „бързи“ избори – след като беше обещала да не го прави – уверена, че ще увеличи парламентарното мнозинство и ще укрепи мандата си за "твърд" Брекзит, при който Великобритания ще напусне единния пазар на ЕС и митническия съюз, ще се отърве от юрисдикцията на Съда на Европейските общности и ще въведе ограничителен граничен контрол върху мигрантите в ЕС.
Нейният хазарт се провали. След катастрофална и недобросъвестна кампания тя загуби парламентарното мнозинство и трябваше да съшие грубо спорен пакт с десет депутати от северноирландската Демократична юнионистка партия, за да остане на поста. Освен че не укрепи ръководството си, тя загуби почти цялата си власт и остава в кабинета си само защото колегите й консерватори се страхуват от водеща потенциално до разкол битка за лидерство и искат на всяка цена да избегнат други избори. Това не сложи край на непрекъснатото заговорничане между враждуващи фракции зад кулисите и все по-противен вътрешен конфликт, станал известен поради изтекла в пресата информация. Атаки бяха насочени срещу финансовия министър Филип Хамънд, защото се опитваше да "подкопае Брекзит" чрез опитите си да запази близки бъдещи връзки с останалите 27 държави от ЕС - до такава степен, че Мей трябваше да предупреди кабинета си тази седмица да престанат да си забиват ножове в гърбовете един на друг, инструктирайки медиите.
Автор на коментара в сп. „Нюзуик“ е Реджиналд Дейл е директор на Трансатлантическата медийна мрежа в инициативата на Атлантическия съвет "Бъдеща Европа". Той е бивш редактор за Европа и САЩ на "Файненшъл таймс".
Прочети още на: www.bgnes.com
