За бедните хора в България, където и да отидат другаде, ще бъдат по-добре, така че те отиват дори в закъсали страни от ЕС като Гърция и Испания, отбелязва Ройтерс в репортаж от Враца. Едно време предприятията във Враца захранваха българската химическа и металургична промишленост и осигуряваха работа. Днес те са изоставени. Рушащите се сгради и осеяните с дупки пътища засилват мрачния облик на града. Там за хора като 27-годишния Александър Ангелов е трудно да се намери работа и той вече обмисля да си търси късмета зад граница, както направиха много българи преди него.

Северозападният град се намира в най-бедния регион на най-бедната страна от ЕС. Враца е микрокосмос на предизвикателствата, с които ще се сблъска всеки, който спечели парламентарните избори на 12 май. Населението на Враца намаля с една пета от 1989 г. досега и вече наброява 59 000 души. Александър Ангелов е учил бизнес администрация и е работил в строителството, в бизнеса с търговия на автомобили, монтирал е слънчеви панели. Понякога е намирал работа само за няколко дни. Но парите не му стигат. Той има приятелка и невръстна дъщеря и те се нуждаят от пари. Засега оцеляват благодарение на средствата, изпращани им от майката на Ангелов, която работи в Гърция.

Той и неговата приятелка не са били одобрени за получаване на помощи, а през последните седем месеца Александър е работил едва 25 дни и е спечелил само 700 лева. Храната и памперсите за бебето струват по 300 лева на месец. Сметката на семейството за електричество за декември е била 345 лева.

 Бедните българи заминават в чужбина дори в закъсалите Испания и Гърция. Пред Ройтерс Ангелов разказва, че ще изчакат дъщеря им да порасне малко и после цялото семейство ще замине в чужбина. Той говори за живота си в дневната на апартамент в един от рушащите се блокове, построени по комунистическо време. Остарелите мебели там са илюстрация на трудностите на младото семейство.

Онези, които успеят да си намерят работа във Враца, печелят по 400 евро заплата на месец, което е по-малко от минималната заплата в Испания или Гърция, например. 70% от учащите смятат да напуснат града си, ако намерят работа зад граница, показа неотдавнашно допитване.

Сервитьорката Марияна Цветкова е в Испания, където безработицата е над 25 процента и се чувства по-добре там, отколкото у дома във Враца. Тази 48-годишна майка на две деца напусна родния си град през януари и си намери работа като миячка на чинии и чистачка по домовете в Малага.

Бедните българи заминават в чужбина дори в закъсалите Испания и Гърция. През 2012 г. спадът на пазара на труда в България беше 4,9% - най-високият в целия ЕС. Официалните данни за безработицата показват, че в България, с нейната 12-процентна безработица, положението е по-добро от това в Испания, Португалия или Гърция, но според представители от сектора неофициалните данни са за близо 18-процентна незаети българи.

„Действителната безработица сред младите под 29 години е близка до 40% в България, което е още по-обезпокояващо”, казва Димитър Бранков, зам.-председател

на Българската стопанска камара, цитиран от агенцията. На всеки час шест души напускат България в търсене на по-добър живот, казва пред Ройтерс и Божидар Томалевски, лидер на партията „Другата България”. Министерството на финансите посочва, че хората над 64 години в България ще се увеличат от 19% сега до една четвърт от населението към 2030 г., което ще постави

изнемогващата система за социални грижи под още по-голям натиск. Временното правителство пренасочва 20 млн. лева за създаването на 16 000 временни работни места, но Европейската комисия казва, че са нужни повече усилия, в това число реформа на пазара на труда и на образованието.

Тези реформи обаче ще се проточат прекалено дълго за Александър Ангелов, който планира да отиде при майка си в Гърция, където тя се грижи за възрастна жена и му праща по 300 евро на месец. „Ако има и най-малкият шанс да намеря работа в Гърция,

заминавам още сега”, казва Александър. (БТА)