Манифестът на британската Консервативна партия за предсрочните парламентарни избори на 8 юни, който беше публикуван преди няколко дни, бележи радикална промяна във философията на "Партията на торите". Британските политически наблюдатели вече бяха успели да разкрият предвестниците на тази тачъристка контра-революция в интервентската и волонтаристична тоналност в речите на Тереза Мей, след като зае мястото на Дейвид Камерън на "Даунинг стрийт" 10 след референдума от 23 юни 2016 г.
В манифеста може да се прочете следния пасаж: "Ние не вярваме в свободните неограничени пазари, ние отхвърляме култа към егоистичния индивидуализъм, мразим неравенството, социалното разделение и несправедливостта, считаме догмите и идеологиите не само за безполезни, но и за опасни. Истинският консерватизъм означава ангажимент към страната и общността, вяра не само в обществото, но и в благата, които правителството може да осигури".
Това е радикална промяна на парадигмата по отношение на убеждението, подкрепяно от Марагет Тачър, че правителството никога не е решението на проблема, a самото то е проблем , коментира френският вестник "Фигаро". Желязната лейди твърдеше това в реч пред Консервативната партия през октомври 1987 г.
"Обществото не съществува. Има отделни мъже, жени и семейства. И нито едно правителство не може да направи нищо без помощта на хората, а те трябва да се погрижат на първо място за себе си. Наше задължение е да се грижим сами за себе си, а след това да се погрижим и за съседа. Хората имат прекалено много права, без никакви задължения, тъй като няма право, ако преди това не си бил приучен на някакво задължение".
Трийсетте години, които разделят речите на тези емблематични жени-лидерки на Консервативната партия, бяха белязани от избухването на социалните и регионални неравенства отвъд Ламанша. Коефицентът на Джини в Обединеното кралство, който измерва неравенството в доходите сред населението в трудоспособна възраст, е един от най-високите сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.Регионалните неравенства между столицата и най-бедните региони са най-силно изразени от цяла Европа. Четирите десетилетия на финансова дерегулация, на либерализация на финансовите и търговски потоци, на унищожаването на социалната държава и огъвкавяването на пазара на труда, които последваха петролните кризи през 70-те години, благоприятстваха необузданото развитие на финансовия сектор, едновременно с упадъка на старите индустриални райони на североизточна Англия, където близо 60% гласуваха за излизане от Европейския съюз на референдума от 23 юни. Дoкато някои квартали в централен Лондон на близо 70% подкрепиха оставането в рамките на съюза.
Разбира се, в средите на торите все още има редица идеологически наследници на Тачър, които разчитаха на Брекзит да отърве Обединеното кралство от "брюкселската бюрокрация" и да финализира процеса по превръщането на Великобритания в голям данъчен рай близо до Европа.
Но Тереза Мей, като проницателен политик, отбеляза, че вотът в полза на Брекзит идва не от печелившите, а от губещите от глобализацията и обясни отхвърлянето на Европейския съюз като равнозначно на отхвърлянето на града и по-генерално на управляващите елити на страната, които не без основание са възприемани като впрегнали политическата власт в своя полза от 80-те години насам.
Решена да изпълни волята на мнозинството от британския народ, изразена по време на вота, но най-вече да поправи важните социални и културни разделения, които го раздират из основи от 40 години насам, тя фокусира изказването си върху възстановяването на една държава, която "работи за всички", акцентирайки върху реиндустриализация на страната, инвестиции в инфраструктура и образование, подкрепа за малки и средни предприятия, регионално планиране, защита на бедните и ненадеждни работници, контрол на разликата в заплащането и участие на работниците и служителите в управлението на предприятията. Интересното е, че някои индустриални политики, подкрепяни от Тереза Мей, като запазването на една трета от обществените поръчки за малките фирми във Великобритания до 2020 г., противоречат на правилата на единния европейски пазар. Тази посока, примесена с желанието за по-добър контрол на мигрантските потоци от ЕС - друга загриженост изразена чрез вота про-Брекзит, е потвърждение на волята на Тереза Мей да преговаря по-скоро за реално излизане от единния пазар, отколкото за статут, какъвто има Норвегия.
Някои в ляво остават недоверчиви, отбелязвайки вътрешните противоречия в икономическата платформа на торите /как искаш да изпълниш всичко обещано, като се отказваш изцяло да увеличиш данъците за предприятията и най-богатите и в същото време се стремиш да намалиш публичния дълг?/ и още повече личната непоследователност на Тереза Мей, която преди референдума показа по-скоро икономически либерален уклон. През 2013 г. тя гласува в полза на закон, задължаващ работниците да поемат разноски в размер на 1200 британски лири за всяко дело, което са завели срещу бившия си работодател.
Бъдещето ще покаже дали това възраждане на "Червените тори" ще да е било краткосрочна изборна стратегия, предназначена да възвърне временно гласовете на работническата класа, която масово изостави традиционните политически партии, в полза на евроскептичната UKIP. Но промяната на интелектуалната и политическа парадигма е сериозна и далеч надхвърля обхвата на британските консерватори. Партията на труда също се предефинира под ръководството на своя лидер Джереми Корбин, който сложи край на идеологическото влияние на "новите лейбъристи" на Тони Блеър.
Лейбъристката платформата е била изкована на база борбата срещу неравенството на доходите (чрез предложението за по-прогресивна данъчна система), но също така и въз основа на защитата и правото на покупателна способност на работниците и служителите (проект за забрана на договорите с нулев час, за да се увеличи минималната работна заплата), върху реформата на системата за социално осигуряване (проект за ренационализация на здравната система), както и на база подобряване на обществените услуги (проект за ново развитие на качествено и безплатно за всички образование, за ренационализация на приватизираните сектори като железопътния).
Резултатът от тези нови доктринални посоки на двете най-големи британски партии е връщането на работническата класа към традиционните партии. Консерваторите и лейбъристите си пoделят съответно по 45% и 35% от гласовете, според последните социологически проучвания, срещу само 5% за UKIP. Тези цифри са били съответно 35%, 30% и 20% - според резултатите, които бяха вече накарали френските управляващи партии да пребледнеят от завист точно преди референдума на 23 юни.
Тези тенденции са храна за размисъл за европейските традиционни партии, жертви на същия процес на дезертьорство, както лейбъристите и британските консерватори преди референдума. Меките политики на планиране на статуквото вече не работят. Тази на "маршистите", изразяваща се в маскиране на статуквото под формата на "революционни" функции, също е обречена на провал.
Единственият начин управляващите партии да спечелят отново работническата класа е като й предложат истински « Нов договор » . За страните от еврозоната това ще бъде упражнение, много по-трудно отколкото за Обединеното кралство, както се вижда от опита на СИРИЗА в Гърция: всяко обещание за приключване с враждебността и политиките на дефлация на заплатите ще се сблъска с европейския консенсус в полза на такива политики и най-вече с комбинирания натиск на финансовите пазари и Европейската централна банка /ЕЦБ/, който ефективно ще задуши всеки намек за протест в рамките на паричния съюз.
Ще се наложи ли на Обединеното кралство да избира между еврото и демокрацията?
Превод: Петя Михайлова
