Алек Дережян е директор на ракетния полигон в Нова Зеландия, където се извършват изпитанията на ракетните двигатели. Той е част от екипа на фирмата, която миналата година.
В продължение на 19 години Дережян работи като авиационен инженер в Ролс Ройс. От тези 19 години три е работил в Индия и три в Китай като технически директор. В момента Алек прави изпитания на двигатели за нова ракета, която ще лети до Луната.
Вижте какво каза за БНР ракетният инженер Алек:
"Имам усещането, че любовта към авиацията е в кръвта ми. Баща ми беше навигатор и покрай него и аз много се запалих. Бях решил да стана пилот, но той ме убеди да стана авиоинженер, защото ще имам повече опции за развитие в бъдеще, а пилотството да остане като хоби и удоволствие."
"Развиваме и нови двигатели и подобряваме сегашните. Всеки двигател, който лети, първо трябва да се сглоби, а след това му правим тест. Двигателите се инсталират в ракетата, правим тест на ракетата и чак тогава ракетата вече заминава за площадката, откъдето излита. Приблизително едни път месечно изстрелваме ракета.“
“Преместихме се в Англия, когато бях на 10 години, през 1989 г. Завърших четвърти клас в София и заминахме. В Лондон започнах да уча в английско училище без да говоря дума английски. За радост всички бяха много мили и много ми помогнаха, бързо проговорих езика."
"По-важният проблем беше да поддържам българския, защото, напускайки България на 10 г., е лесно човек да загуби родния език. Още тогава бях решил, че ще гоня авиацията.“ Чуйте и звуковият файл от интервюто на БНР с Алек Дережян.
“Първите две години в Rolls-Royce, където бях електронен инженер, бяха обучение. Аз бях в авиационния бизнес на компанията. От началото на кариерата ми се занимавам с тест на двигателите. Кариерата ми в Rolls-Royce продължи 19 години“
“Навремето се връщах доста често в България, когато живеех в Англия, в момента е по-трудно. Работата е доста напрегната и остава много малко време за неща извън нея.“
“Животът тук е прекрасен, затова се преместихме от Англия в Нова Зеландия, защото синът ми наближаваше 5 години, беше време да започне училище, решихме, че климатът тук е по-добър. Училищата и класовете са по-малки, животът е по-спокоен.“