КОЕ НЕ РАЗБРАХТЕ? - 2
Преди повече от шест месеца написах този текст. Написах го в момент на гняв и възмущение. Но и на загриженост и болка. Тогава, на 12.04.2020г., имаше малко заразени и 28 починали. Пандемията сякаш бе решила да ни пощади...
Днес Ада е ТУК. Хиляди заразени ежедневно. Стотици починали. Хиляди болни, които се лутат в неизвестното. Хиляди заразени и болни медици. Почти 400 починали. Болка, тъга и безнадежност...
И по-лошото - не се вижда надежда. България - на първо място по смъртност в Европа. Болниците, основно в провинцията, са в състояние на колапс - болен и липсващ персонал, огромни разходи за лекарства и консумативи, спряла основна дейност и т.н. За епидемиология вече почти никой не говори - здрави, болни, карантинни и контактни - вече никой не им знае броя, вида, типа. Хора умират на стълбите и в линейките...
КОЕ НЕ РАЗБРАХТЕ?
ЗАЩО? ЗАЩО СТИГНАХМЕ ДО ТУК?
Отговорите са много. И малко. Основният отговор е обаче само един - ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ СМЕ НАРОД!
ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ СМЕ НАЦИЯ!
ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ СМЕ ДЪРЖАВА!
Защото отдавна вече загубихме чувството за дълг. Чувството за мяра. Да не говорим пък за дисциплина. Смирение? А обединение?
Защото нихилистите победиха. Когато един известен български лекар, професор, генерал, ни предупреждаваше, ни молеше да пазим възрастните, да пазим тези, които се гордеят с нас, нихилистите му рисуваха шаржове. Мизантропите пищяха и проглушаваха мрежата с материали и таблици за "китайската кашлица". Незадоволени блудници се подиграваха с маските, с коридорите, въобще с ЩАБ-а. "Ще се мре яко" каза генерала. А мръсниците му се нахвърлиха...
И само това да бе, пак добре. Обаче?! Обаче се появиха мародерите. Мародерите са същества нечовешки, които гледат да извлекат полза при някаква трагедия. Та въпросните мародери, използвайки кризата, решиха да печелят властта. Веднага ще кажа, че хич, ама хич не ми пука за властта. Дали е Бойко или е Гойко, все ми е тая. Обаче, да заложиш здравето и живота в името на властта е недопустимо. Тук не говоря за протестите. Тук говоря за постоянното вкарване на недоверие - недоверие към премиер, към парламент, към правителство, към главен прокурор, към здравен министър, към еди какъв си министър...
ТОВА Е СМЪРТ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА! И неслучайно при война мародерите се разстрелват. Както и предателите. Мангъров, Костов, Кацаров, Корнелия, Руменпетковци, Панчо Панайотов ... виждате и национални, и местни. Как пък не се спряха? Как цяло лято и есен не спряха да повтарят едни и същи глупости? Че има легла, че ковида е лек, че не се умира, че маските не помагат, че...
Преди шест месеца написах - да не стане да няма къде да лекуваме болните?! Само днес четири мои приятели останаха вкъщи да чакат за легло. Сбъдват се всичките ми кошмари. Иде ми да плача. Да плача като един софийски лекар, Мазнейков, да плача и да крещя от безизходица. Къде сте сега, всичкознаещи? Къде сте, когато за седмица умряха дузина мои приятели и познати...
ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ, МАРОДЕРИ!
Но има нещо, което някак си ми дава надежда. И това са шепата медици от първа линия. Шепата истински герои, които, макар и с посивели вече лица, изпълняват стоически своите задължения. Има такива хора! Които не се крият като болшинството заклели се, но забравили клетвата. Има такива ХОРА. Които работят денонощно, за да покрият заболелите техни колеги. Самите те се разболяват. Лекуват се и се връщат. Които се върнат... И продължават. Като оня лекар, дето не може да си гледа бебето и болната съпруга, защото няма кой да го смени. За мен той е истинският български патриот! А не клоуните с потури и шишане. И докато има такива като него и като стотиците мед.сестри в битката, ще я има и България!
ПОМНИТЕ ЛИ КАКВО ВИ НАПИСАХ ПРЕДИ ШЕСТ МЕСЕЦА? Че, ако има повече от 200 интубирани да бягате? Да бягате, че системата ще рухне. Е, днес са 253. ПОЗНАХ ЛИ? Затова - БЯГАЙТЕ. Бягайте в дън гори и се скрийте. Във вашият случай - останете вкъщи. И пазете възрастните. Те умират. Те са най-застрашените.
МОЯТ СЪВЕТ: ЕДИНЕНИЕ! Единение на всички нас, българите. Без значение от пол, цвят, години, политическа принадлежност. Били сме във воини. Били са катастрофи. Нашите деди са яли трева, но са оцелели. И нека всеки от вас да помогне на медиците. Кой с пари, кой с чаша чай, кой с каквото може.
Ще се моля за всички вас. Бог е милостив!
Автор: Костадин Костадинов – председател на Общински съвет-Дупница
